Севдалина и Валентин Спасови: Във фолклора ни е отразена историята и животът на българина
След големия им юбилеен концерт в зала 1 на НДК преди 3 години любимците на българската публика започнаха голяма концертна дейност в цялата страна. Направиха още един спектакъл с ансамбъл Чинари, с който пътуваха в цяла България и който се възприе с голям интерес. Наскоро излезе 11-ия им пореден албум – в него са включени 10 популярни македонски песни и 2 техни авторски - заглавната „Моме, македонко” и „Ще помня твоята любов”. Този път Севдалина и Валентин са поканили и композитори като Сашко Велков от Македония и Валери Димчев от Благоевград. Тяхно дело са аранжиментите на повечето от песните, затова звученето им е поразлично от предишните албуми.
Вашата песен „Сине, сине” е визитката на прехода на Източна Европа. А вашето семейство има ли си кулинарна визитка?
Севдалина: Да, например аз съм майсторка на тестените изделия и много често правя една вкусна питка със сирене и още много други тестени – сиренки, кътми, зелник и др. Но понеже нямам много време за готвене, много често ни готви мама Венче – майката на Валентин – тя е страхотна кулинарка.
Какво получихте от родителите си като основа за живота?
Много трудности съм имала през детството си, но майка ми успя да ме научи да се справям с всички проблеми и никога да не се отчайвам. Научи ме да помагам на всеки, когато имам възможност.
Валентин: Много съм благодарен на родителите ми, защото ме научиха да бъда подреден, упорит и да се боря сам в живота.
Кое е вашето емблематично ястие от детството?
Севдалина: Едната ми баба правеше уникална баклава, а другата баба, която е все още жива и е на 92 години – тя е на майка ми майка – прави кътми. Даже и сега, като отида при нея, пак се справя добре с тях. Валентин: Аз от малък обичам зелника на майка ми. Едва ли има повкусно ястие от него.
Кога и какво сготвихте за първи път? И какъв беше резултатът?
Севдалина: Когато се запознахме с Валентин – това се случи в Пловдив в музикалната академия – той ме покани в квартирата си и ми сготви много вкусен боб. И знаете ли какво си помислих тогава – това момче, ако ми стане съпруг, ще ми готви чудесно. Но като мина време и се оженихме, се оказа, че съм се излъгала, защото сега много рядко се включва в готвенето.
Кое е най-живото качество на българската народна музика според вас?
Валентин: Радваме се, че ние сме от изпълнителите и творците, които събираме на едно място концерти. Когато видим малките деца да припяват с нас, ни става много много драго – и винаги призоваваме хората да учат децата си на български народни песни и танци, защото именно във фолкора е отразена историята ни и животът на българина, който по уникален начин е нанизал и сътворил хиляди песни, предавани от уста на уста до наше време.
Севдалина, за вашите кулинарни умения се разказват легенди? Вие традиционалистка ли сте в кухнята или модерен човек, който обича да експериментира?
Давате ли възможност на вашия съпруг да се изявява в кухнята? Ако е така – докъде се простират възможностите му?
Севдалина: Той се изявява като кулинар само в планината, и то само на чушка-пръжка – така се казва, когато на 1 шиш са наредени парче сланинка, чушка, мръвка, кромид и пак сланинка...
Какво е отношението ви към храната? Спазвате ли постите?
Валентин: Обичаме да си похапваме, а що се отнася до здравословното хранене – хубаво е да се спазва, но в днешното забързано време едва ли човек може да се придържа стриктно към него! От няколко години сме намалили свинското месо и се чувстваме по-добре.
Севдалина: Аз спазвам постите от няколко години – не пълните, защото не мога да издържа, но месото го изключвам през този период и се чувствам перфектно!
Какво отношение към храната сте възпитали у вашите деца? С какво обичате да ги глезите на трапезата?
Севдалина: Много често им повтаряме, че не трябва да консумират мазни храни. Нашият син Георги много обича месото, сиренето, яйцата – особено варените, обаче скоро научих колко вреден е вареният жълтък. В съботен ден, когато не сме на концерт – сутрин задължително им правя сиренки по моя рецепта. Иначе обичат да им правя пица, която научих в Италия.
А те вече глезят ли вас по този начин? И с какво?
Севдалина: Дъщеря ни Венета прави много вкусен огретен с шунка, картофи, сирене, масло и подправки.
Наближава Великден. С каква трапеза ще го посрещнете?
Севдалина: Ще посрещнем Великден с печено агънце, сладки, приготвени от нас, боядисани яйца, погача и др.
А как ще боядисате яйцата?
Валентин: С боядисването на яйцата се занимават децата и мама Венета. Те ги украсяват и с такъв трепет децата ни чакат този момент. Украсяват ги с много любов! Основно боядисват червени яйца, но правят и доста шарени.
Какво ще пожелаете на нашите читатели по повод предстоящия Великден?
Севдалина: На всички ваши читатели и наши почитатели пожелаваме да се хранят разумно и здравословно. Също да не забравят да хранят и душите си с хубави песни. Ние от душа и сърце подаряваме цялото си творчество на ценителите на стойностната музика!
Вкусна празнична погача от Севдалина
Продукти:- 1 кг бяло брашно (пресято)
- 4-5 яйца
- 1 кофичка кисело мляко
- 1 пакет масло от 250 г
- 1 ч. л. захар
- 1/2 ч. л сол
- 1 ч. л. олио
- 1 пакетче суха мая
- 300 г натрошено сирене
Маслото леко се разтопява, а с останалите продукти се омесва тесто, което се оставя да втаса. След това се разделя на 3 равни части, като всяка от тях се разточва и се намазва с разтопеното масло и отгоре се поръсва с натрошеното сирене. Нареждат се трите кори и се нарязват на 16 равни парчета (подобни на конуси), които се навиват като кроасани и се нареждат в намаслена тавичка под формата на слънце.
Погачата се оставя да втаса, докато увеличи двойно размера си. Намазва се отгоре с жълтък и се пече в загрята фурна отначало на 200, а по-късно на 250 градуса.
Като се изпече, се покрива с чиста кърпа и се оставя така да поизстине.