Смях
Клошар стига до скъпа вила и се обръща към стопанката:
- Мадам, съжалете ме, цяла седмица не съм виждал месо!
- О, бедничкият… Сонче, изнеси една пържолка да я погледне човечецът!
- Маце, може ли да те поканя на кафе?
- Може, но само ако не пушиш в леглото!
- Келнер, стекът е толкова малък, че ще го глътна от един път.
- Не, нашия стек ще го дъвчете наймалко половин час.
- Да си поговорим за удоволствията. Аз например обожавам женските крачета!
- Според мен телешките са за предпочитане.
- Вие гурман ли сте?
- Не, аз съм зоофил.
“Пътят към сърцето минава през стомаха!” – помислил си куршумът със смесен център на тежестта.
В ресторант звъни телефонът.
- Мога ли да поръчам една маса?
Келнерът през зъби:
- Колко пъти ще ви обяснявам, че ние тук не се занимаваме с продажба на мебели?!
В „Бърза помощ” звъни телефонът. Дежурният лекар вдига слушалката:
- Е-е-хе... Ние тука пием...
Лекарят спонтанно излива своето негодувание:
- Как не ви е срам да се лигавите! Три през нощта е...
След половин час отново се звъни:
- Е-е-хе... Ние тука пием, а Васко вече не пие. Глътна тирбушона.
- Ало! Ало! – отвръща развълнувано докторът.
- Предприехте ли нещо?
- Да! Сега отваряме бутилките с вилица!..
Ако откриете петно върху официалния си костюм, не се разстройвайте и не тичайте към „Химическото чистене”. Вземете чаша, налейте в нея 80 мл спирт, добавете малко лимонов сок и щипка нишадър.
След това разбъркайте всичко и го изпийте на екс. След 10-15 минути това петно напълно ще изчезне от кръга на вашите проблеми.
В ресторанта:
- Поръчахме храна преди два часа! Колко още да чакаме?!
- Максимум 10 минути. След това затваряме.
- Келнер, донесли сте ми кокошка само с един крак!
- А вие какво? Да не би да сте искали да я поканите на танц?
Секс по телефона:
- О, мили, аз лежа на дивана, а ти ме гледаш и започваш бавно-бавно да миеш чиниите. После идваш по-близо и аз усещам дъха ти... О, колко нежно минаваш килима с прахосмукачката, мили. По-бързо... Умори ли се? Почини си, миличък... Изнеси кофата за боклук.
На английски лорд му се родил син и веднага назначили слуга на новородения.
Минават 7 години, синът на лорда си играе в стаята и се чука на вратата:
- Съp, вече е пет часа... Какво ще желаете: чай или кафе?
- Джон, но ти знаеш, че в 5 часа аз пия само чай.
Минават 10 години, синът – вече сериозен млад човек, чете в библиотеката и се чука на вратата:
- Съp, вече е 5 часа... Какво да ви поднеса: чай или кафе?
- Джон, но ти знаеш, че в 5 часа аз пия само чай.
Минават още 10 години. Стаpият лорд умира и оставя имението на сина си, както и своето място в камарата на лордовете. Синът чете „Таймс” и се чука на вратата:
- Съp, вече е 5 часа. Какво ще обичате: чай или кафе?
- Джон, но ти знаеш, че в 5 часа аз пия само чай.
Минават още 40 години. Синът доживява последните си дни и се готви да предаде всичко на своя наследник. И... на вратата се чука:
- Съp, вече е 5 часа. Какво да ви поднеса: чай или кафе?
- Джон, защо ме мъчиш така!!!
- Какво по-хубаво от гладката и нежна кожа може да има?
- Само златистата хрупкава коричка.
В ресторанта:
- Келнер, може ли едно кафе за мен?
- Аз да не съм доктор, че да знам дали можете да пиете кафе или не.
Малко шотландче влиза в магазин, поднася към продавача гърненце и казва:
- Налейте ми тук мед за 12 пенса.
Продавачът му налива. Момчето взема гърненцето и казва:
- А парите баща ми утре ще ги донесе.
- А-а не! Знам го аз вашето „утре”!
И продавачът взема гърненцето, излива меда обратно и гони момчето навън. Малкият шотландец стига до ъгъла и поглежда в гърненцето:
- Да-а, татко беше прав! Тук има точно да се намажат две филии!
Яжте, драги гости, яжте... И ако нямате съвест, елате пак утре.
