За едни - нуга, за други - турон

Сладкото кадифе, което се крие зад тези две имена, произхожда от времето, когато са се родили чудесните приказки за Алхамбра – арабския замък над Гранада. Неговият вкус е тънък и изискан, като ювелирна резба върху кост, и съблазнителен като жена от испанския юг.

В родината на Сервантес наричат това вълшебно лакомство турон. Популярната домашна рецепта за него обещава за целия труд да отидат 20 минути. Трябва само да се смесят 250 г мед, 125 г захар и да се варят на слаб огън до получаването на карамелена смес. Това означава, че капка от сиропа образува нишки, ако се пусне във вода. Тогава сместа се сваля от огъня и към нея с енергично бъркане се добавят разбитите на твърд сняг 2 белтъка. Добавят се 125 г нарязани бадеми. И с всичкото това се намазва на слой от 1 см вафлена кора. Отгоре се покрива също с вафлена кора, притиска се с тежест и се оставя да съхне 2-3 дни при стайна температура.

Кой го е измислил?

Французите, мароканците и италианците също заявяват своите права върху турона. Арабите твърдят, че са живели на юг в Иберийския полуостров преди хилядолетие и подчертават колко много нугата прилича на останалите им сладкиши. Французите не говорят такива неща. Те просто произвеждат свой турон и са го нарекли точно както най-знаменития турон от Аликанте - „хихона“. Испанците вече са ги осъдили за това.

Италианците пък сочат точната дата на появата на техния турон – 25.X.1441 г. Този ден бил определен за сватбата на Бианка Мария Висконти и Франческо Сфорца. Бащата на булката й дал като зестра цял град – Кремона. Придворният сладкар също много се постарал за Бианка. Той решил да направи торта във формата на кулата в Кремона, която се наричала Тороне. След няколко безсънни нощи най-накрая изобретил състава, който му позволил да сбъдне мечтата си: бадеми, мед и разбити белтъци. С тях той сътворил кулата. Този десерт векове наред бил символ на града.

Деликатес или обикновен десерт?

Някога туронът се смятал за празничен десерт, а обикновените хора си го позволявали само за Рождество Христово. Днес нещата са по-различни. Нугата се поднася като десерт в много ресторанти. Тя се приготвя с шоколад, плодове, фъстъци, орехи, лешници или с ликьор, като в италианския град Беневенто. А на местата, където тя се смята за специалитет, като в испанска Валенсия или италианския град Арбуци, нугата успешно отвръща на атаките на най-различните съвременни лакомства от типа на „Марс“.