Статиите на 1001 Рецепти

Кулинарна акция Дай рамо на имунитета!

Първата вълна на свинския грип отмина и за да не скучаем, докато чакаме втората, потънахме в “Ледената епоха”, а после внезапно ни връхлетя “Късната пролет” по Коледа и ето че пак застудя. Според някои студът убива вирусите и микроорганизмите, според други - тези малки разрушители на нашето здраве отдавна са свикнали с всичките неудобства и работят срещу нас и в мраз, и в пек. Затова е добре да се погрижим за имунитета си, който до голяма степен зависи от това, с което се храним. Повечето продукти съдържат заветните вещества, необходими за укрепването на имунитета. Ефектът и механизмът на действието им е различен, затова те се допълват, но не могат да се заменят едно с друго. Недостигът на един-единствен елемент може да направи пробив в сложната система за защитата на организма. Затова трябва да се погрижим за всяка съставка.

КАЖИ “А”

Започваме с витамин А, не защото това е първата буква от азбуката, а защото точно той е най-важният - стимулира растежа на клетките и участва в образуването на левкоцитите, поддържа здравето на епителите и лигавиците - първата бариера на пътя на миниатюрните “агресори”. Освен това витамин А е антиоксидант и това е допълнителен плюс. Всички негови източници са предимно от животински произход. Много витамин А има в млякото, сметаната и маслото, но най-много - в рибеното масло (истинското, а не синтетичното!). Ако не го понасяте, можете да ядете черен дроб (телешки, пилешки, от риба треска), мазна риба (сьомга, сом) и яйца.

В зеленчуците, плодовете и листните зеленчуци се съдържа витамин А (бетакаротин). Той може да се превърне в организма в ценния витамин А, ако се яде със сметана или масло. Но каротинът и сам по себе си укрепва имунитета. Затова специалистите съветват да се приема в достатъчно количество и “животински” витамин А, и “растителен” бетакаротин, и всички негови роднини каротиноиди, които са няколко стотин на брой. Техните източници са зелените, оранжевите и жълтите плодове и зеленчуци: морков, тиква, сладка червена чушка, спанак, манго, райска ябълка. Много каротин има в моркова, броколите и фенела. Дневната норма е 15-30 мг (два големи моркова). Колкото до витаминните комплекси - във всеки от тях има и витамин А, и бетакаротин.

С и Е - ЗАЕДНО СА ТЕ

Витамин С е най-популярен в борбата с простудата. Наистина учените и досега не могат да стигнат до единно мнение за неговата ефективност. Въпреки това многобройните изследвания доказват, че този витамин участва в производството на интерферона, който се противопоставя на болестите. Витамин С също е антиоксидант, а освен това и предпазва другите витамини (включително А и Е) от разпадане.

Не чакайте да чуете шум в ушите си или да ви потече кръв от носа. За добро здраве и ясен ум пийте шипков чай с лимон, приемайте прясно изцеден сок от портокали сутрин на гладно или от прясно зеле.

Наложете си като правило всеки ден да изяждате по един портокал или киви, голяма порция спанак или карфиол.

Колкото по-кратко е времето за обработка на продуктите, толкова по-добре: витамин С е много капризен и трудно се съхранява в готвените ястия. За да стане загубата на витамина минимална, по-добре е да се ядат замразени плодове, отколкото сладка.

Шампиони по съдържание на витамин С са облепихата, черният касис и зелената чушка. От гледна точка на съхраняването на витамина са добри картофите, жълтата ряпа, киселото зеле и грейпфрутите.

СТРИДИ СРЕЩУ ГРИП А

Още един “лекар” от “бързата помощ за имунитета” е цинкът. И него, както и витамин С, го препоръчват при първите признаци на ОВИ и грип. На цинк са богати морските дарове и особено стридите. Погрижете се поне два пъти седмично на трапезата ви да има морско ястие и това ще ви помогне да поддържате защитните сили на организма си на необходимото равнище.

Много цинк има в телешкото месо и черния дроб, в ядките и семките (особено в тиквените), граха, пшеничните кълнове.

ДА ЖИВЕЕ КИСЕЛОТО МЛЯКО!

Американски учени са установили, че ако всеки ден се изяждат по 200-300 г кисело мляко, шансовете от разболяване намаляват двойно!

Тук обаче има друг проблем - кое е правилното кисело мляко? Това, в което има живи млечнокисели бактерии и което не може много дълго да се съхранява. Освен това оцветителите, стабилизаторите и ароматизаторите може и да придават на продукта търговски вид, но автоматично го лишават от името “истинско кисело мляко”.

Я ДЪХНИ!

Уникалността на чесъна не е само в неговия силен аромат. Всяка скилидка чесън съдържа няколко десетки биологично активни компонента, сред които и фитонциди - летливи съединения, които заслужено носят славата на “универсални убийци” на вирусите, бактериите, гъбичките.

Освен това чесънът активизира изработването на имунни клетки и така дава своя принос за защитата на организма от микроскопичните агресори.

Правилата на добрия тон ни пречат да ядем чесън винаги и навсякъде. Но все пак вечер у дома всеки може да си позволи това. Може да се взема като лекарство, но може и да се подходи творчески към него - като се приготви чесново масло или пастет, да се добавя в салати и т.н. С дресинг от зехтин и синто нарязан чесън може да се залеят сварените картофи. Като вариант чесънът може да се замени с хрян или лук.

NO PASARAN!

Микробите и вирусите няма да минат, ако всеки ден изяждате:

  • два големи моркова, или купа със спанак, или 1 сладка червена чушка, или две райски ябълки (дневната норма каротин)
  • парче свински или телешки черен дроб, или 100 г камамбер, или 70 г пушена сьомга, или 1 с. л. рибено масло (дневната норма витамин А)
  • шепа черен касис (може прясно замразен), или киви, или портокал, или 300 г кисело зеле, или чиния карфиол или спанак (дневната норма витамин С)
  • стрида, 110 г пшенични кълнове или 150 г телешки черен дроб (дневната норма цинк)

Коментирайте първи статията:

Необходимо е да се регистрирате и влезете за да пишете коментари.
Можете да влезете и чрез

© 2007-2020 1001 Рецепти ООД. Всички права запазени.