Статиите на 1001 Рецепти

Розов лотос за хармония и мъдрост

Розовият лотос (Nelumbo nucifera) е известен и като Индийски лотос, Свещен лотос, Тайландски лотос или Орехоносен лотос. Той е мистично растение, което се използва още от древността.

ОПИСАНИЕ

Земноводен тревист дълголетник, който предпочита да расте край водите на реки и езера, в уютни заливи, но добре понася и живота на сушата. Има дълго масивно коренище под водата и листа с дълги дръжки на повърхността, както и люсповидни под водата. Пищните му розови (или бели) цветове достигат в диаметър 20-30 см. В центъра им се намират цветно ложе и група жълти тичинки. В ложето узрява плодът - орехчето.

ЛЕГЕНДА

Веднъж прекрасна фея се разхождала по брега на реката и там я видял млад рибар. Щом погледите на младите хора се срещнали, любовта завладяла сърцата им. Но не им било съдено да бъдат заедно - за техните срещи научил бащата на феята, хитрият и коварен Повелител на реките. А той отдавна си бил избрал зет. Познавайки непокорния характер на дъщеря си, Повелителят на реките решил с хитрост да раздели влюбените. Свалил през нощта златния пръстен от ръката на дъщеря си и го хвърлил много далече. А на следващия ден повикал при себе си влюбените и обявил, че е готов да даде дъщеря си за жена на обикновен простосмъртен, щом чувствата са толкова силни. Но при условие, че рибарят успее да намери “изгубения” пръстен. Влюбените се натъжили, но стара чапла прошепнала на феята, че е видяла нещо да блести в цвета на лотоса. Красавицата се зарадвала и побързала да подскаже на любимия къде да търси пръстена. Коварният й баща обаче я изпреварил и скрил бижуто вътре в ядката на лотоса, която израсла по негова заповед. И за да стане още по-объркано, се появили точно такива ядки и в другите лотоси, които се поклащали над водата. Не успял рибарят да намери пръстена. Говори се, че той и досега се крие в средата на прекрасното цвете, и този, който го открие, ще получи за жена речната фея, а като зестра - властта над всички реки и езера.

ИСТОРИЯ И УПОТРЕБА

Розовият лотос станал известен в древния Египет чак след персийското нашествие. Оттогава той расте на обширните територии от Виетнам чак до Афганистан. През 1797 г. знаменитият ботаник Джоузеф Банкс направил това растение популярно и в Европа, благодарение на съвършения му шик, несвойствен за останалите му каноподобни роднини. Именно така този лотос станал национален символ на Индия. За разлика от обикновените “канички” той има хилядолетна история в употребата не само на цветовете му, но и на всичките му останали части. В Азия и особено в Тайланд листата и стъблата на лотоса се употребяват в храната като добавка към салатите, коренищата се използват в Китай като силно имунно средство, семенните му главички се варят и добавят към основните ястия в цяла Индия, семената му се ядат пресни или сушени, а в Камбоджа се приготвят като пуканки. Смята се, че употребата на която и да е част от това растение дарява хармония и мъдрост. Розовият лотос може просто да се добавя към храната, да се вари като чай, да се пуши, да се приготвя като алкохолна напитка, но най-добре е с него да се направи настойка с вино.

АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА:

  • флавоноиди (в листата и цветовете);
  • левкоантоцианилини (в листата);
  • алкалоиди (в листата);
  • скорбяла (в коренището);
  • смоли (в коренището);
  • дъбилни вещества (в коренището);
  • нелюмбин (в дръжките и кълновете) - отровно вещество!
  • каучук (във всички части);
  • витамин C (във всички части).

Коментирайте първи статията:

Необходимо е да се регистрирате и влезете за да пишете коментари.
Можете да влезете и чрез

© 2007-2019 1001 Рецепти ООД. Всички права запазени.
Tyxo.bg counter