Уискито - Живата вода на свети Патрик

„Благославям моето творение – водата с вкус на живот. Нека тя да радва тези, които творят добри дела и да вселява вяра у отчаяните”, - тържествено произнесъл свети Патрик, целунал бутилката с ароматната кехлибарена напитка и с удоволствие отпил от живителната влага.

Митът за уискито

Старинна ирландска легенда разказва за това как грижовният Патрик здравата се потрудил над своята „рожба”: собственоръчно събрал ечемичните зърна, оставил ги да ферментират, а получената течност след това дълго държал в дъбова бъчва. Така на бял свят се появила напитката, която ирландците след не много дълго мислене нарекли „usquebaugh” - „жива вода”. Впрочем тези времена отдавна са в миналото, а премъдрото наименование с течение на времето се превърнало в „уиски” („whisky”). Едва ли свети Патрик е можел да предположи, че след хиляда години неговото „творение” ще се ползва с луда популярност, при това не само в родината му, но и далече извън пределите й.

Друга версия „Не вярвайте на ирландците – що за „ракиджия” е този Патрик? Да не би да е можел да различава ечемичното зърно от граховото? Той просто е откраднал от нас рецептата на уискито”, - непременно ще се възмутят жителите на Шотландия, които се смятат за истинските изобретатели на „живата вода”. Шотландците свято вярват в това, че тайната на приготвянето на ечемичния дестилат и техниката на двойното препичане техните предци са били усвоили много преди ирландците, които само са хвърлили поглед върху чуждата рецепта и за да не ги упрекнат в кражба, преминали на тройно печене.

Чие е “авторското право?

Според мнението на експертите това няма как да се разбере, тъй като няма съхранени никакви документални източници.

Тайната на неподправения вкус

Често наричат уискито найзагадъчната напитка на света: никога със сигурност не знаеш точно кои нотки от букета и какъв цвят ще придобие по начало безцветният спирт, налят в големите дъбови бъчви. Оттенъците на напитката могат да бъдат найразлични: от прозрачнозлатист до гъстокехлибарен. Интересното е, че вкусът на уискито в цялото му великолепие е невъзможно да се усети, като се отпива глътка след глътка. Найдобре е напитката да се задържи за няколко секунди в устата, за да се разберат всичките компоненти на вкуса й. Смята се, че издържаните сортове шотландско уиски притежават характерна горчивина и неповторим дървесен аромат (в младите сортове присъства едва доловима кисела нишка), а ирландските му “братовчеди” се славят със своите тънки горски и плодови нотки.