Праскова Мелба

Хелън Митчъл, най-голямата от осем деца в семейството си, се родила на 16 май 1861 г. в Мелбърн – града, който тъкмо навършил 25 години от създаването си. Нейните родители били от Шотландия. Баща й бил известен строителен предприемач. Домът им бил доста музикален. Майка й свирела на пиано и арфа, таткото притежавал завиден глас, а ръцете му разплаквали цигулката.

Затова и Хелън получила съответното музикално образование. През 1882 г. тя се омъжила за млад англичанин, който управлявал захарните плантации на нейния баща, а година по-късно се родил нейният син. Само че животът на домакиня и майка се оказал съвсем не по характера на младата жена. От баща си Хелън получила пари за едногодишно обучение в Париж, където заминала, за да взема уроци по пеене при знаменитата мадам Маршези и се заела да учи чужди езици. По съвета на своята преподавателка, която изцяло покровителствала природния й талант, Нели сменила фамилията Митчъл със сценичния псевдоним Мелба (в чест на родния й град Мелбърн). Дебютът в Брюксел, на който присъствало кралското семейство, поставил началото на шеметната кариера на бъдещата оперна дива.

Нейният легендарен глас бил някак хладен. „Кристално чист” го наричали поклонниците й, а тези, които не я харесвали, го определяли като леден. Така или иначе почти половин век успехът съпровождал Нели. Животът й протекъл в пътувания, изяви на оперни сцени и в хотели по целия свят.

Така през 1903 г. нейното турне в Австралия произвело такъв фурор сред публиката, че Мелба била наречена „кралица на пеенето”.

Концертите й стрували такова напрежение, че се наложило един от тях да бъде отменен и това послужило като повод за слуховете, че Мелба тази вечер не може да излезе на сцената по съвсем други причини, а именно заради тайното й пристрастие към алкохола, както после писали вестниците.

Тази журниластическа измислица била в ход още дълги години, особено в Австралия. „Но, - както казала Мелба на своя приятелка, - човек не е популярен, ако хората не разказват за него разни страшни неща.” Всъщност имало само една напитка, която Мелба страстно обичала, и това бил чаят. Тя навсякъде носела със себе си малкък сребърен чайник, който се превърнал с годините в неин талисман и който тя завещала на своята внучка.

Френският главен готвач Огюст Ескофие за първи път приготвил „Праскова Мелба” в ресторанта на лондонския хотел „Савой”.

Тогава хотелът бил току-що открит, обзаведен по последната дума на модата и разположен в непосредствена близост до Ковън Гардън. Затова когато Нели Мелба идвала на гастроли в Лондон, винаги отсядала в този хотел.

Историята на създаването на „Праскова Мелба” е тясно свързана с пеенето на Мелба на партията на Елза в операта на Вагнер „Лоенгрин”. Тази роля през 1890 г. тя за първи път изпълнила в лондонския Ковън Гардън и през следващите сезони на Лоенгрин с нейно участие я съпровождал същият неизменен успех. Ето как си спомня за това самият Ескофие: „За първи път „Праскова Мелба” внесох в менюто на хотел „Карлтън” през 1899 г., но няколко години преди това аз поднасях този десерт на мадам Мелба. На едно от представленията тя ми предложи място сред оркестрантите. Когато на следващия ден Мадам Мелба се появи в нашия ресторант, аз реших да й благодаря и да й приготвя нещо съвършено особено. В качеството на напомняне за приказния лебед от пърия акт аз направих десерт от праскова и ванилов сладолед, покрит със свой пудра захар, сервиран в сребърна купа и украсен с изрязана от лед лебедова опашка.

Ефектът бе зашеметяващ и мадам Мелба бе възхитена от моето творение. Веднъж като ме срещна в хотел „Риц”, тя веднага ме заговори за тази паметна вечер. Успехът дойде при моето изобретение много бързо. Вече 27 години го поднасят в най-различни краища на света. Мъчно ми е само за това, че в оригиналната рецепта много често внасят промени.”

Ето как се приготвя този умопомрачителен десерт. Оригиналната рецепта в мемоарите на маестро Ескофия е предвидена за 6 порции. „Вземат се 6 зрели праскови. Сортът монтро е най-подходящ за този десерт. Плодовете за няколко секунди се бланшират във вряща вода, след което се пускат за няколко секунди в ледена вода. Изчистените плодове леко се посипват с пудра захар и се поставят на студено място.

Оттук нататък са нужни само 1 л от най-добрия ванилов сладолед и 150 г пудра захар. С ваниловия сладолед се напълва сребърен бокал. Внимателно отгоре се поставя прасковата и се покрива с малиново пюре. В сезона на бадемите е добре да се украси с няколко бадемови ядки.”

Коментирайте първи статията:

Необходимо е да се регистрирате и влезете за да пишете коментари.
Можете да влезете и чрез

Tyxo.bg counter