Хортензията краси двора от пролетта до късна есен

Говори се, че това китно растение от семейство каменоломкови носи името на принцеса от времето на Римската империя. По-късно европейските ботаници го кръстили Hydrangea, което може да се преведе като “съд с вода”. Според една версия наименованието му било дадено заради формата на семенните кутийки, които напомнят канички, а според друга - заради влаголюбивостта му.

За родина на хортензията се сочат Азия и Америка. В света съществуват около 90 вида хортензии. Повечето от тях са храсти с височина 1-3 м, а някои са цели големи дървета, други - лиани, които се катерят по стволовете на дърветата и ги обвиват, достигайки така до 30 м височина.

Растенията могат да бъдат както листопадни, така и вечно зелени, но добре култивираните видове хортензии в умерения пояс са листопадни.

Градинската хортензия (Hydrangea opuloides) е листопаден храст с големи, разтворени като чадър съцветия в края на стъблата. Шапките на съцветията са розови, бели, сини и червени. На един храст хортензия се разтварят до 6 цветни шапки, достигащи 20-30 см в диаметър всяка. Листата са срещуположни едно на друго, с широко овална форма, с дължина около 15 см.

Хортензиите цъфтят от пролетта до късна есен. При повечето видове цветните главички съдържат два типа цветове: малки даващи плодове цветенца в средата и едри безплодни цветя по краищата.

При останалите видове всичките цветове връзват плодове и са с един и същи размер.

При повечето видове цветовете са бели, само че някои като едролистната хортензия (Hydrangea macrophylla), те могат да бъдат сини, червени, розови и люлякови. При такива видове цветът често зависи от равнището на pH (водородния показател) в почвата: в киселите почви листенцата придобиват син цвят, в неутралните - бледобежов, а в основните - розов или люляков.

Хортензиите са от малкото растения, които могат да натрупват в себе си алуминия, който се отделя от киселата почва и при някои видове се образуват съединения, които придават синкав оттенък.

Плодът на хортензията е 2-5-делна кутийка с многобройни дребни семенца.

Грижи

Температура

През лятото естествена, най-добре на чист въздух. През зимата - до февруари-март се държат в прохладно помещение с температура до 6-8 градуса, в сухи условия, на тъмно място.

Осветление

Ярка разсеяна светлина. През лятото може да се изнасят на двора, като постепенно свикват с преките слънчеви лъчи и когато свикнат с тях, саксиите се вкопават в земята и се оставят до есента.

Поливане

Обилно от пролетта до есента. Хортензиите обичат да ги поливат, когато пръстта около тях леко е засъхнала, но не търпят абсолютното засушаване. Трудно понасят твърдата вода.

Подхранване

Течни минерални и органични торове след поливане. Подхранват се през лятото и в края на зимата преди да цъфнат. След подрязването до появата на нови филизи не се подхранват.

Влажност на въздуха

Периодично трябва да се оросяват.

Пресаждане

Резниците, пуснали коренчета, се засаждат в саксии с диаметър 8 см с почва, която се състои от торф, листвена земя и пясък. Когато младите растения се разраснат, трябва да се преместят в по-големи саксии.

През пролетта растенията се подкастрят, като се оставят по тях двойка листа за образуването на нови филизи, върху които през следващата година ще има съцветия. Пресаждат се всяка година след цъфтежа в прясна пръст. рН на почвата - около 5,5.

Почва

Смес от 1 част торф, 1 части хвойнова пръст, 1/2 част пясък и добавка на прегоряла пръст.

Размножаване

Размножават се с резници, които се вземат от нецъфтящите млади филизи близо до корените. Резниците с две или три двойки листа се вкореняват в пясъка за 15-20 дни.

Коментирайте първи статията:

Необходимо е да се регистрирате и влезете за да пишете коментари.
Можете да влезете и чрез

Tyxo.bg counter