Статиите на 1001 Рецепти

Нана Гладуиш: Често си мисля, че живея, за да готвя и ям!

Запознах се с Нана преди няколко седмици и това съвсем не беше просто работна среща, в която някой ме е потърсил за създаване на меню за събитие (вторият рожден ден на Фондация Една от 8). Това беше една от най-личните ми работни срещи, осъществени някога, която среща надхвърли пранираното време с час и половина, защото с Нана Гладуиш просто не спряхме да говорим за храна. В нея видях лъч светлина, който усещам твърде рядко в хората. Тя е енергична, пълна с живот и воля, и всичко което прави, е да дава тази сила на другите. Тя е непознатата жена от малкия екран, за която се просълзих преди години, когато прочетох в един вестник, че е болна от рак. Моята майка почина от рак и на нея е посветен този сайт с рецепти, чието заглавие тя измисли преди повече от 8 години. Това прави мен, 1001 рецепти, Нана и създадената от нея Фондация Една от 8 свързани на едно друго ниво. Далеч не работно. Чисто човешко. Пълно с обич и с желание да направим всичко по силите си, за да се борим с това заболяване, да помагаме на тези, които се борят с него.

Представям ви Нана с нейните думи, с моите въпроси и с моето усещане за това с какви хора искам да бъда заобиколена. Нана, благодаря ти, че те има!

Кога за пръв път се срещна очи в очи с рака и какво ценно извлече за себе си от тази среща?

Бях малка, когато баба ми се разболя и почина от рак на яйчниците. Баща ми почина от рак на белия дроб, когато аз бях на 33 г. Бях на 38 г., когато на мен ми поставиха диагнозата рак на гърдата. Това беше поредица от срещи. Понякога тъжни и болезнени, понякога обнадеждаващи. Винаги съм казвала, че да осъзнаеш, че смъртта върви до теб може да бъде доста отрезвяващо. Аз не знам дали съм имала нужда от тази среща, но тя се случи и сега оценявам какво ми е дала. Аз преосмислих живота си и го преоткрих. Преоткрих себе си, хората, заобикалящата ме среда. Всичко ми стана някак кристално ясно като в студен, но слънчев зимен ден.

Аз много ценя срещите и хората, от които научавам нещо, които ме провокират, които ме развиват като човек.

Как се промени светоусещането ти?

На мен ракът ми даде посока. Помогна ми да избистря концепцията за собствения си живот. Разви ме емоционално, интелектуално. Направи ме по-хармоничен човек. Днес аз управлявам живота си, а не той мен.

Какво ти костваше да създадеш Фондацията и какви емоционални подаръци ти носи тя?

Много усилия, много пари, много време, много работа. Аз тотално съм се отдала на Фондацията. Тя олицетворява моята любов към живота, към хората. За мен тази фондация е моето споделяне с хората. Това е моя начин да им дам частица от себе си. А те от своя страна ми я връщат заредена с тяхната енергия. Да това е обмен на енергии между мен и жените, които идват при нас. И понякога ми идва да им кажа, „Толкова ви обичам, толкова добре ви разбирам“. Пожелавам на всеки да изпита удоволствието от това да даде, да помогне да направи някой друг щастлив.

Разкажи ми за дамите, част от тази фондация?

Екипа сме аз, Вера, която отговаря за Клуба на Една от 8, която е с рак на гърдата от 13 г., Антонина – нашата психоложка и тя с рак на гърдата. Диди, която дава практически и информационни консултации и тя с рак на гърдата. Милена, която е дъщеря на Еми, наша приятелка с рак на гърдата от Самоков. Имаме един невероятен мъж и мой добър приятел Иван Сотиров, който дава правни консултации, имаме гримьори, с които работим. Но нека не забравяме жените, които ни посещават. Хората, които имат нужда от нас. Те са Фондация Една от 8 и определят бъдещето й всеки ден.

Преди броени часове беше вторият рожден ден на Фондацията, какво се "роди" за тези години?

Много неща. Роди се проектът „Погледни ме в очите“ – една видеоинсталация от 4 разказа на жени с диагноза рак на гърдата. Роди се едно невероятно партньорство с Avon. Съвместно изработихме програмата „Бъди до мен“, която ще реализираме през 2016 г. и с която ще достигнем до повече хора и с още по-пълноценна подкрепа към тях. Дарението, което те събраха за нас е на стойност 100 000 лв. и е една огромна помощ за жените с рак на гърдата в България.

Но най-важното е, че се роди една добре работеща Фондация, един Клуб, в който е добре дошъл всеки с проблем и в нужда. Роди се едно доверие между нас като организация и общество, родиха се много приятелства. Ние не събираме членски внос, всичко, което предлагаме, е безплатно, ние се водим от нашата вътрешна потребност да помагаме, да сме полезни.

Какъв трябва да е светогледът на човек, сблъскал се с това заболяване?

Светоглед на борец, готов да се бори със себе си, с другите, с болестта. Светоглед на човек, който не се обвинява, не се срамува, не е негативен. За миг не съм се срамувала от факта, че имам рак, напротив - аз избрах да се чувствам специална, да се чувствам избрана да заслужа живота си с характер и воля и да дам един допълнителен смисъл на съществуването си. И най-важното - човек не трябва да е негативен. Ние сме негативни и се пазим от хората, защото могат да ни навредят, страхуваме се от химиотерапията и лечението, защото видиш ли може да ни убие, плашим се дори от мисълта, че може да чуем нещо, което не ни харесва. Е не, трябва да се научим да се доверяваме, да вярваме, да приемаме, да прощаваме, да се харесваме.

Защо човек никога не трябва да се предава?

Аз вярвам, че всяко наше дихание има и носи смисъл. След като някой е избрал да се родя, значи е имал нещо предвид и за мен е важно да дам най-доброто, на което съм способна като човешко същество.

Коя е Нана извън работата и фондацията?

Един нормален човек. Когато бях млада се хвалех, че съм ненормална, в онзи хубавия смисъл на думата. Но в настоящия момент все повече се радвам, когато докажа на себе си, че съм нормална.

За какво мечтаеш?

Мечтая да имам ресторант, да напиша книга, да обикалям света и да правя документални филми, да имам къща някъде на топло, близо до морето, мечтая да съм здрава, да видя сина си голям, да видя гаджетата му, жена му, децата му. Мисля да спра. Но ако трябва да бъда честна мечтая да живея така, че един ден да не ме е яд, че съм пропуснала нещо, че не съм била тази, която е трябвало да бъда, че не съм взела и дала максимума на своите възможности.

Готвиш много, на първата ни среща с теб си говорихме два часа за готвене. Кога се научи да готвиш, какво има в кухнята ти и защо приемаш готвенето като култура и изкуство, както го приемам аз?

Започнах да готвя още в училище. Обикновено виках сестра ми да дегустира. Последните 10 години се усъвършенствах. В кухнята ми има неща, за които мнозина ще ми завидят. Подправки от цял свят, агнешко Шароле от Нова Зеландия, Рибай стекове Black Angus от САЩ, свински краклин от Великобритания, петел стек от Франция. Наденички – арабски - мергез, италиански – салсиче, английски – чиполата. Последно експериментирах с една испанска осолена треска – бакаляо. Признавам с нея се провалих. Преди 2 години се прибрах от Италия с кола, пълна с храна. Когато вляза например в Хародс в Лондон, обикновено си прекарвам времето при храната. От там си нося масло, ментов сос, грейви, наденички, мармалади, свинско, както вече споменах. За мен храната е един от начините да опозная както света, така и хората. Много често, когато готвя или седна на масата, си мисля, че аз живея, за да готвя и ям.

Най-нестандартната храна и дестинация?

Кения, Ямайка. Яла съм доста неща – камилско месо, мармалад от лук, стриди, жаби, охлюви, салата от глухарчета. Но ние с теб си говорихме и аз ти споделих, че един от най-потресаващите вкусове, които съм опитвала е бил на английския Marmite, който те мажат на препечена филийка. Никога не бих повторила, освен ако животът ми не зависи от това.

Какво би променила в усещането за кулинария в България?

Естетиката.

Автор: Сандра Алексиева

Снимки: Личен архив

Коментирайте първи статията:

Необходимо е да се регистрирате и влезете за да пишете коментари.
Можете да влезете и чрез

© 2007-2019 1001 Рецепти ООД. Всички права запазени.
Tyxo.bg counter