1001 Рецепти с личен фаворит в MasterChef - част I-ва

Автор: Сандра Алексиева

Не мога да скрия, че гледах първия сезон на MasterChef с голямо любопитство. Вторият обаче гледам с крайна форма на гордост, защото в него виждам един стабилен и талантлив мъж, когото познавам от периода, когато и двамата бяхме деца. Имам удоволствието да познавам д-р Калоян Денков от около 15 години не в светлината на топ непрофесионален готвач, а в светлината на хлапе, което бяга от час и се крие между сградите около гимназията да пуши.

Днес Калоян - непослушното и своенравно дете от 127-мо СОУ в София, е коремен хирург, женен, с дете, с предстояща грандиозна кариера в два аспекта - хирургия и кулинария. Мога да ви разкажа 1001 истории от миналото с него, но има много да слушате за този човек не от мен, от светлото бъдеще в кариерата, което му предстои. В момента е участник във вторият сезон на MasterChef и целият екип на 1001 Рецепти следи предаването с трепет и вълнение, защото Калоян е нашият фаворит!

P.S.: Калояне, гордея се с теб и стискам палци да те гледаме на финала!

Познаваме се от гимназията и нямам спомен някой от двама ни да е показвал в училище изявен интерес към кулинарията. За себе си знам как реших да се посветя на това изкуство. Ами ти?

В гимназията вече имах изявен интерес към кулинарията и смея да твърдя, че готвех доста прилично, но по онова време просто не го демонстрирах. Точно тогава имах един период, в който мнооого прекалявах с лютото, ама много. Няма да забравя как най-редовно след училище пиехме по няколко бири с моя най-добър приятел Георги и отивахме вкъщи да ядем нещо и готвенето ни винаги се свеждаше до това да наблъскаме абсолютно всяка люта субстанция, която намерим, в яденето, при което може би се сещаш, че нямаше никакво значение какви продукти сме използвали и какъв е бил вкусът им. А интересът ми към готвенето датира още когато бях на 8-9 годинки. Тогава са и първите ми стъпки в кулинарията покрай майка ми, която е добър кулинар, и покрай баба ми, тъй като прекарвах ваканциите си на село при нея, където започнаха експериментите ми с кексове и курабии.

Помниш ли пиците в 127-мо СОУ на Парчевич и Ангел Кънчев?

Няма как да забравя пиците в гимназията: най-обикновени с малко домат отдолу, нарязано на ситно саламче и кашкавал. От една голяма тава нарязваха по 12 правоъгълни парчета и никога не си взимах по една, а винаги по две парчета с кетчуп и майонеза и ги слепвах една към друга... Мега кеф!

Как се промени живота ти след гимназията в три изречения?

Записах да следвам медицина в Пловдив, където живях на квартира, завърших и се върнах в София. След това започнах работа във ВМА в клиника по коремна хирургия, където съм и специализант по обща хирургия. В момента участвам в Мастършеф, което ми е и нещо като сбъдната мечта, а съвсем скоро по време на предаването съпругата ми ме дари с дъщеричка, която е най-голямата радост в живота ни.

Първият ти провал в кухнята?

Първият ми провал е свързан със споменатите експерименти на село при дядо и баба. Спомням си, че след като направих един кекс с нейна помощ, реших на следващия ден да я изненадам и докато нея я нямаше, се опитах да го повторя по спомен, разбира се. Резултатът беше плачевен... ужасен, клисав и много сладък „кекс“ (тогава не познавах бакпулвера). Дядо ми обаче каза „ще го изядем, щом има шекер“ :) ...и си го хапна човекът...

Първият ти успех в кухнята?

Първият ми успех, ако не броим яйцата, е веднага след първия провал. Амбицирах се да науча въпросния кекс, който беше най-обикновен мраморен кекс с какао, и го усъвършенствах. Дори си спомням, че една приятелка на баба ми, която работеше в местния вестник, беше дошла на гости, видя ме как го правя, после го опита и след това написа статия за мен във вестника :) (смее се)

Кога започна да готвиш на ниво MasterChef?

Последните 5-6 години започнах да посещавам все по-изискани ресторанти,а екскурзиите ми в чужбина задължително са съобразени и пречупени през кулинарните традиции на въпросната държава. Това от своя страна ме накара да експериментирам с продуки, с които не бях готвил преди това, и разбира се, да чета рецепти, които след това да пробвам. Така натрупах доста рецепти в главата си, които сега са и моето оръжие в състезанието.

Коремен хирург си. Това ме изненадва още повече! Много се радвам на професионалните ти успехи и прогрес. Как избра тази професия?

От много малък, когато на селото ми се колеше прасе, аз проявявах огромен интерес към всички стъпки на този процес. След време, като пораснах и заколих първото си прасе, дядо ми каза „Калоян ще стане хирург, много лека ръка има.“, като същото нещо е казал и за вуйчо ми, който също е хирург и е минал и през коремната хирургия. Докато следвах, проявявах голям интерес към пластичната хирургия, но като завръших, реших първо да взема обща хирургия и след това по-тясната специалност. А в клиниката по коремна хирургия отидох на интервю, началникът ме взе на изпитателен срок, след което ме назначи окончателно и в момента съм много доволен от това, което правя, и резултатите, които постигам като млад хирург.

Ако можеше да върнеш времето назад, когато с теб бяхме в гимназията, щеше ли да въведеш Готварство като учебен предмет?

Хубаво е в училищата да има занятия, които да целят образоване на децата по отношение на продуктите и начина на приготвяне на храната. Западните държави имат огромен проблем със затлъстяването на младите, поради начина на хранене и вредните храни. В този ред на мисли съм за въвеждането на свободно избираем предмет в училищата, който да цели да поднесе на децата по лесно смилаем начин основните техники в кулинарията, както и базови комбинации на продукти и подправки.

Какви оценки щяхме да получаваме с теб? Ама честно!

Мисля, че много за кратко щяхме да влизаме в тези часове, като ученици, и не след дълго щяхме да преподаваме или да сме нещо като асистенти :)

Как си представяш традициите на българина в кулинарно отношение след 10 години?

Мисля, че заради кулинарните предавания, като MasterChef, и заради много напористите и амбициозни млади готвачи, които имаме, и все по-яките заведения, които те ръководят, българинът скоро ще превъзмогне стереотипите и ще започне да се храни като европеец.

А теб и мен как си ни представяш след още 10?

След 10 години аз и ти ще сме още по-успешни в нещата, с които сме се захванали, защото го можем, защото сме амбициозни и защото за нас няма отказ, който да ни разколебае да постигнем целите си.

Снимки: bTV, MasterChef/ Личен Архив