Бисмарк - Железният канцлер на трапезата

Веднъж на въпроса с какво да се хранят германците, за да не умрат от глад, Бисмарк отговорил: “С херинга - тя е вкусен, чист и икономичен продукт.” Сега е трудно да се каже дали това е било истина или не. Но така или иначе някой предприемчив рибопромишленик патентовал наименованието на маринованата херинга - Schlosskase Bismarck – и натрупал цяло състояние.

Канцлерът много обичал да си похапва и да си пийва. Особено почитал маринованата херинга в комбинация с 1-2 бутилки рейнско... И до денднешен в неговата родина в магазините може да се намери водка, ликьор или пенлив сек - всички с името Бисмарк. И нищо чудно - марката на алкохола е собственост на негов потомък - граф фон Бисмарк. А в менюто на ресторантите и в готварските книги се среща филе от морски език а ла Бисмарк и едноименното руло Bismarckkeiche. Дори в Италия още докато бил жив канцлерът, дошъл на мода неговият любим телешки стек, глазиран с 2 яйца bistecca alle Bismarck.

Великият човек е велик във всичко

Кулинарните подвизи на Ото фон Бисмарк влезли в историята със същия успех, както и политическите му победи. Родителите му го изпратили в Гьотингенския университет да учи право, само че студентът Бисмарк не се натоварвал с много учене. Той предпочитал друг начин на живот - обичал жените, прекарвал нощите си в игра на карти, пиел много. По-късно, когато за избите на канцлера се разнасяли легенди, техният стопанин обичал да повтаря: “Всемогъщият Господ се грижи само за младенците, пияниците и американците.”

Където има трапеза и жени, там има и дуели...

Включително и гастрономични! Разказва се как младият Бисмарк извикал на дуел чуждестранен учен, а той, като чул как неговият съперник владеел оръжието, му предложил да се дуелират... с наденици. Сред всичките наденици имало и една отровна. Така че случаят трябвало да се остави на Провидението... Бисмарк помислил и се отказал с обяснението, че героите не преяждат преди смъртта си. След като се дипломирал - не кой знае колко славно Ото станал съдийски чиновник. После постъпил в армията, но бързо излязъл в оставка и се превърнал в германски феодал. Както и преди той не пропускал нито една селянка и често месечните му приходи се изпарявали за една нощ в игра на карти. Ото открил политиката за себе си на 30 години и се отдал на новото си увлечение със същата страст, с която преди това се отдавал на любовните приключения. Почти две десетилетия “железният канцлер” управлявал страната, която създал сам.

А кък се отнасял към храната?

Обядвал по два пъти, като всяка трапеза включвала не по-малко от пет блюда, които се поливали обилно с вино. Раблезианските пирове в дома на канцлера били внушителни. На масата му можело да се видят планини от студени ордьоври и деликатеси, включително пушена змиорка и легендарния черен хайвер от Русия. Да не говорим за всякакви такива дребни неща, като домашни колбаси, традиционната картофена салата, херинга и любимата на домакина сельодка. Бисмарк бил всеяден! На него нищо не му пречело да организира “преяждане” в обикновена германска кръчма, но когато бил в Париж, непременно си поръчвал в най-стария ресторант, където именитите гости консумирали изискано и умерено.