Царевицата - великата кралица на полето

Свареният мамул сладка царевица със сол, пуканките, консервираната млада царевица, царевицата на грил... Това е само началото на списъка ястия, които могат да се приготвят от този прекрасен дар на природата. А неговата история започва от началото на цивилизацията и е свързана тясно с историята на Америка. Именно там за първи път хората започнали да култивират царевицата и изобретили царевичните пръчици. Вярвате - или не - всеки американец за година изяжда средно по 250 мамула.

НАЧАЛОТО

Кога за първи път коренното население на Америка опитало царевицата - това е загадка за науката, но съвсем точно е известно, че възрастта на намерените в индианските пещери на Ню Мексико зърна, е минимум 5000 години. Това обаче били култивирани зърна, което означава, че красавицата на полето се появила още по-рано.

Отглеждането на този продукт в тропическите зони на Америка започнало дълго преди доколумбовата епоха. Учените предполагат, че неговата прабаба може да е расла в Южна Америка, когато американският континент още не е бил заселен с хора, тъй като при разкопките археолозите открили прашец от царевица на възраст около 60 000 години. Наистина прародителят на царевицата - маисът - не приличал съвсем на това, което сме свикнали да именуваме като царевица - неговите мамули били само 2-3 см дълги.

ЦАРЕВИЦАТА - СИМВОЛ НА ЖИВОТА И БОГ

Известно е, че индианците поднасяли царевица като дар на европейските колонизатори, а древните маи я смятали за символ на живота и й се покланяли - тя била един от боговете им. Животът на маите се намирал в пряка зависимост от царевичната реколта. За да я отгледа, селянинът запалвал участък от джунглата и го засявал по най-примитивен начин. Когато земята се изтощавала, той отивал на друго място, тъй като маите не умеели да торят почвата...

Според една стара легенда, когато могъщите богове решили да поделят всичките богатства на земята между хората с различен цвят на кожата, първи дошли индианците и си избрали най-ценното според техните представи - яркожълтия царевичен мамул.

Друга легенда гласи, че добрият бог на олмеките Синтеотъл разсекъл планина, извадил от нея зърна царевица и ги подарил на хората, които до този момент се хранели предимно с корени и плодове. Така човечеството се сдобило с царевица, а Синтеотъл станал един от главните богове в пантеона на американските индиански племена - богът на маиса. При това кръвожаден бог, изискващ жертвоприношения. Царевицата, и по-точно маисът, бил основната храна на древната цивилизация. Тя заменяла хляба и за маите, и за инките, и за ацтеките, и за много други известни и неизвестни индиански племена. Индианците я варели, пекли и дори правели от прашеца й напитки. Лекували болните, като ги обвивали с листата й, с тях строили жилищата си, а от стъблата правели стени и с тях топлели домовете си.

ДЪЛГОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ЗЛАТНИТЕ ЗРЪНЦА

Колумб открил царевични посеви в Централна и Южна Америка. Френските и испанските пътешественици от XVI век също така отбелязали, че индианците отглеждат голямо количество царевица. Не отминали този факт и Ернан Кортес, който видял царевичните полета в Мексико, и испанският конкистадор Франциско Васкес де Коронадо, открил обширни царевични посеви на югозапад в Северна Америка.

С откриването на американския континент царевицата се разпространила в Европа, проникнала в нейната култура и се превърнала в част от кулинарните традиции на някои страни. За първи път докарана през XVI век в Испания, след три десетилетия тя заела обширни площи, попаднала в Португалия, Италия, Франция, Китай, Индия. Не минали и сто години, и царевицата се разпространила по цялото земно кълбо. А през XIX век вълните европейски емигранти докарали в Америка рецепти на ястия с царевица - като италианската полента, нашия качамак или румънската мамалига. И всеки настоявал, че има правото да смята своята страна за родина на това великолепно растение.

ГОЛЕМИТЕ ПОЛЗИ ОТ МАЛКОТО ЗРЪНЦЕ

Само в едно зрънце царевица се съдържат въглехидрати, фибри, протеини, голямо количество витамини от група В, витамин Е, калий, фосфор, магнезий, желязо, цинк, и този витаминен коктейл се смята за идеално срество срещу стареенето на организма. Царевицата има антистресови свойства. Тя съдържа особено много витамин В1, който влияе върху работата на нервната система, мускулите, сърцето и производството на червените кръвни клетки. Царевицата с помощта на главния си антиоксидант - витамин Е, предотвратява склерозата. Включването й във всекидневното меню намалява риска от заболявания на сърцето и защитава от рак. Съдържащите се в царевицата въглехидрати осигуряват на организма енергия, без да трупат мастни отлагания.

Царевицата е много подходяща за хора, които са решили да ядат по-малко месо.

Зърната й се използват не само като храна, но и за производството на алкохол, листата - за хранене на животните, за пълнене на матраци. От тях плетат дори обувки и чанти.

ОСНОВНАТА ЛЕЧЕБНА ЦЕННОСТ на ядливото “злато” на инките обаче не е в апетитните “месести” зрънца, а в онези светлокафяви косици, които излизат от кочана. Ние безжалостно ги изхвърляме в кофата за боклук, но фармацевтите правят от тях ефективни лекарства, които се наричат и точно така - “царевична коса” (Stigmata Maydis). Те се продават в аптеките, но могат и без проблем да се употребяват и без лекарско предписание - пресни и изсушени.

Къде им е силата?
  • Те правят жлъчката по-лека и подобряват оттока й. Това свойство си струва да се вземе под внимание от всички, които страдат от дискинезия, хроничен холецистит или просто периодично изпитват тежест в дясното подребрие.
  • Оказват меко пикочогонно действие, а това означава, че са полезни за хората с хипертония и отоци.
  • Способстват за намаляването на захарта в кръвта, заради което си струва да се приемат от диабетици.
  • Царевичната коса има кръвоспиращо действие и затова е полезна за всички, които страдат от кръвотечения, както и за жените с обилен месечен цикъл.

Косата се приема под формата на отвара. Заливат се 3 с. л. от сухата смес с 200 мл гореща вода. Оставят се да изстинат и лекарството е готово. Такава отвара се пие по 3/4 чаша на всеки 3-4 часа преди хранене. Курсът на прием е 3 седмици. И няма противопоказания.

НЯКОЛКО ДОБРИ СЪВЕТА

За да сварите вкусна царевица, трябва да ползвате млади мамули. Те лесно се различават от старите по свежите яркозелени листа и влажните влакна.

Царевицата се чисти непосредствено преди приготвянето й.

Не си струва да се купуват обелени мулени - те бързо се изхабяват.

Ако царевицата е много млада - “млечна” - тя се вари 15 минути, като се пусне във вряща несолена вода.

Старата царевица се вари около 2 часа. Соленето е най-добре да се прави преди храненето, а ако се посоли водата, зърната ще станат твърди.

Крем супа от царевица

Продукти за 2 порции:
  • 1 с. л. олио
  • 1/2 глава лук
  • 400 мл пилешки или зеленчуков бульон
  • 300 г царевица от консерва
  • 4 с. л. заквасена сметана
  • пресен босилек
  • сол
  • черен пипер

Ситно нарязаният лук се запържва до омекване, след което се налива бульонът. Щом той заври, се прибавят царевичните зрънца. Супата се овкусява с подправките и заквасената сметана и се готви още няколко минути. След това се пасира в блендер и се поднася топла, гарнирана със ситно нарязана червена чушка. Може да се декорира и с крутони и цели царевични зрънца.

ХАЛВА ОТ ПЕЧЕНА ЦАРЕВИЦА И ОРЕХИ

Продукти:
  • 200 печена царевица
  • 1/2 ч. ч. мед
  • 1 ч. л. разтопено масло

Печената царевица и запечените орехови ядки се пускат през месомелачката. Получената смес се поставя върху тава, намазана с масло, залива се с разтопен мед, добре се разбърква и се изравнява до слой с дебелина 1 см. Нарязва се на триъгълници или ромбчета и се поднася с чай.

ЦАРЕВИЧЕН ПУДИНГ “КОКАИН”

Продукти за 4 порции:
  • 4 сварени мамула сладка царевица
  • 150 мл сметана 35% масленост
  • 1 с. л. захар
  • 1 с. л. портокалов сок
  • 1/2 ч. л. мляна канела
  • краве масло
  • 1 с. л. ситно нарязана прясна мента

Фурната се загрява до 160 градуса. Форма за печене с размери 20х20 см се намазва с 10 г масло. Зърната на царевицата се срязват. Смесват се със сметаната, захарта, портокаловия сок и канелата. Царевичната смес се слага на равен слой във форма. Останалото масло се нарязва на малки парченца и се разполага по повърхността на царевичния пудинг. Пудингът се пече на фурна 35-40 минути. След това се охлажда леко. Изважда се върху поднос и отгоре се поръсва с нарязаната мента. Нарязва се на порционни парчета и се поднася.

АЛПИЙСКА САЛАТА

Продукти:
  • 1 кутия червен боб (или се сваряват 100-200 г пресен)
  • 1 кутия варена царевица
  • 2 големи глави червен лук
  • 1/2 с. л. винен оцет
  • 2 с. л. слънчогледово олио
  • 1 г млян кориандър
  • 1 г черен пипер
  • 1 г джинджифил

Лукът се маринова предварително за няколко часа: нарязва се, напръсква се с оцет или кисело вино, добавят се подправки. В маринования лук се слагат бобът и царевицата. Салатата се посолява, подправя се с олио и се разбърква. Може да се добави и сварен картоф.

БЯЛА САЛАТА С РАЦИ

Продукти:
  • 1 кутия сладка консервирана царевица
  • 250 г рулца от раци
  • прясно бяло зеле
  • майонеза
  • сокът от 1/2 лимон

Зелето се настъргва на ситното ренде. Рулцата от раци се нарязват. Прибавя се сладката царевица. В получената смес се изстисква сокът от половин лимон. Подправя се с майонеза.

Мексикански кексчета

Продукти за 10 порции:
  • 6 яйца
  • 1 зелена чушка
  • 1 люта червена чушка
  • 1/3 ч. ч. брашно
  • 1/3 ч. ч. царевично нишесте
  • 2 ч. л. набухвател
  • 1 ч. л. паприка
  • 40 г настърган пармезан
  • 100 г настърган ементал
  • 125 г царевично олио
  • 350 г кисело мляко
  • 300 г консервирана царевица на зрънца
  • 1 ч. л. растително масло или олио
  • 1 глава лук
  • 1
  • 5 ч. л. сол

Лукът се нарязва на ситно. Сладката и лютата чушка се разрязват на половинки, отделя се сърцевината им, след това се измиват със студена вода и се нарязват на малки кубчета. Брашното се пресява заедно с нишестето, набухвателя и солта. Прибавят се двата вида сирене, нарязаните чушки и паприката и се разбърква.

Консервираната царевица внимателно се слага върху сито и няколко пъти се изтръсква интензивно. В отделен съд се разбиват яйцата. След това при постоянно разбъркване се налива царевичното олио. Прибавят се киселото мляко и царевицата.

Получената смес внимателно се налива в купата с брашното, лука, сиренето и парченцата чушки. Омесва се тесто.

Фурната се загрява до 180 градуса. Формички за кекс се намазват с растително масло. С лъжичка в тях се нанася тестотото, като не се достига до върха, а се оставя 1,5 см празно пространство. Кексчетата се слагат във фурната за 20-25 минути.

Готовите кексчета се изваждат от фурната и се оставят във формичките за 10 минути. След това внимателно се изваждат от тях.

Коментирайте първи статията:

Необходимо е да се регистрирате и влезете за да пишете коментари.
Можете да влезете и чрез

Tyxo.bg counter