Въглехидратите – факти и измислици

Почти всички хранителни въглехидрати образуват глюкоза и така повишават равнището на кръвната захар в организма. Проведени изследвания са показали, че някои въглехидрати се усвояват по-бързо и постъпват в кръвта преди другите. На това основание било изказано предположение, че тези „скоростни” въглехидрати (между които съдържащите скорбяла продукти) пораждат неконтролируемо повишаване на равнището на глюкозата в кръвта, която води до затлъстяване и други заболявания. Но това предположение остава недоказано.

Дебелее ли се от картофите?

Прекомерната употреба на картофи повишава равнището на захарта в кръвта много повече в сравнение с бобовите култури или млечните продукти. Само че това не води до затлъстяване или хронически болести. Забелязано е също така, че картофът в продължение на столетия е основен продукт за препитание в повечето страни по света, докато наднорменото тегло и последствията от него са съвсем „млади” заболявания.

Къде е противоречието?

Научни доказателства за зависимостта между затлъстяването и хроническите болести от продуктите, които съдържат скорбяла, не съществува. Според резултатите от изследвания, проведени от Международния съвет по информация за храненето, е установено, че „през 1999 г. едва 18% от съветите или предупрежденията в статиите за диетите, храненето и безопасността на хранителните продукти, публикувани в средствата за масова информация, са били основани на научни доказателства”. Статистиката нагледно показва, че голямата част от сензационните новини за храненето в медиите не намира научно потвърждение.

Вредни ли са въглехидратите?

Това е един от най-популярните митове за храненето. Само че научни факти свидетелстват, че употребата в нормални количества на въглехидрати

  • не води до увеличаване на теглото и до затлъстяване;
  • не увеличава съдържанието на захарта в кръвта и не повишава количеството на инсулина;
  • не води до диабет и болести на сърцето или до ракови заболявания.

Каква е функцията им?

Въглехидратите са основният източник на енергия в организма и строителите на нашето тяло, които го правят здраво и мускулесто. Хранят мозъка и осигуряват неговата непрестанна работа. Те са толкова необходими за нас, че ако намалим употребата им съществено или въобще ги изключим от менюто, ще намалее мускулната маса на тялото ни, ще се влоши работата на сърцето ни и на други важни органи.

Какви видове въглехидрати има?

Те се делят на прости и сложни в зависимост от химическия им състав. Простите въглехидрати се състоят от една или две молекули. Към тях се отнасят монозахаридите – глюкоза, фруктоза, галактоза и дизахаридите – сукроза, лактоза, малтоза. Сложните въглехидрати се състоят от две и повече свързани помежду си молекули. Примери за сложни въглехидрати са скорбяла (нишесте), гликоген и фибри.

Откъде да си ги набавяме?

Хлябът, зърнените култури и кашите са богати на въглехидрати, но плодовете, зеленчуците, млечните продукти, ядките също съдържат глюкоза и осигуряват на организма необходимите витамини, минерали и вода. А фибрите, които се съдържат в плодовете, зеленчуците и зърното, са неоценими за здравето, тъй като

  • създават усещането за ситост (това е важно, когато човек следи теглото си);
  • намаляват равнището на холестерола в кръвта и така намаляват риска от сърдечно-съдови заболавания;
  • поддържат системната работа на стомашно-чревния тракт;
  • неутрализират вредните микроорганизми в правото черво, което намалява риска от рак в него.

Коментирайте първи статията:

Необходимо е да се регистрирате и влезете за да пишете коментари.
Можете да влезете и чрез

Tyxo.bg counter