Пеларгония или бабино мушкато

Кичестите ярки цветове на това популярно цвете у нас красят почти всеки балкон. Оказва се обаче, че тази традиция не е само българска, а общоевропейска.

Малко история

Наименованието “пеларгония” идва от гръцки език и се превежда като “щъркел”. Може би защото плодът му прилича твърде много на клюна на птицата. Нашият народ пък му е дал друго име - мушкато - вероятно заради това, че където го мушнеш, там пониква и расте. В своя съвременен вид цветето се появило в Холандия още през XVI век. Но ако тогава то било все още африканска екзотика, то през XVIII и XIX век пеларгонията става едно от най-популярните цветя в Европа с хиляди сортове. Особена слава придобива в Англия, където се превръща в символ на викторианския стил.

Сортове

Съществуват 6 групи пеларгонии: зонални - добре познатите ни градински сортове, ампелни - водопад от цветове, английски едроцветни (кралски или домашни), пъстролистни, ароматни (индришето, например) и сукулентни.

Последните три групи се отглеждат главно заради листата, а едроцветната - предимно като стайно растение, докато първите две групи са превъзходни растения за градината и балкона.

Пеларгония зонална се нарича така заради листата си с подковообразни ивици (зони). На височина достига 25-30 см. Цветовете й практически са във всички нюанси (без сини и жълти), има дори двуцветни, с прости цветове или гъсти съцветия.

Може да се засажда както в саксии и сандъчета, така и в градината, но тогава с настъпването на зимата трябва да се прибере на топло.

Презимува без особени грижи - достатъчно е да е в помещение, където температурите не са отрицателни.

Растенията от градината също могат лесно да се запазят за следващата година. Необходимо е да се изкоренят, да се изтръскат от пръстта и да се завържат на връзки по няколко. После се закачат в избеното помещение с корените нагоре. През пролетта се засаждат отново на открито, а върховете им могат да се подрежат и използват за нови растения.

Ампелната пеларгония, или както я наричаме още сакъзче, има дълги, падащи надолу стъбла с дължина до 90 см. Листата й приличат по форма на бръшлян, но са по-плътни, сочни и с власинки. Цъфти обилно през цялото лято. Често цветовете й са двуцветни. Идеално място за нея са висящи кошници, саксии и сандъчета на перваза на прозореца.

Особености

Пеларгонията цъфти непрекъснато от май до октомври. Тя е едно от най-непретенциозните растения, практически не боледува и не я нападат вредители. Ако през есента я приберем на топло преди да настъпят студовете, тя ще продължи да цъфти на перваза на прозореца поне още месец. Така от едногодишно цветето се превръща в многогодишно. Тя е идеалното растение за балкона, понеже лесно понася недостиг на влага. Не губи декоративността си по време на цъфтежа.

Какво обича пеларгонията?

  • слънце (но понася и шарена сянка)
  • топлина (но лекото есенно захлаждане понася без проблеми)
  • плодородна почва
  • не много честото поливане, но затова пък нека да бъде обилно
  • добър дренаж
  • редовно торене (за по-капризните сортове)
  • отстраняване на прецъфтелите съцветия

Езикът на цветята

Според народното поверие мушкатото с розов цвят привлича любовта, използвали са го при любовни магии, докато бялото мушкато повишава плодовитостта.

Полза

Ако се сложат листенца от мушкато в бурканчето със сладко, то няма да се покрие с плесен.

Цъфналото мушкато на прозореца отпъжда комари и всякакви насекоми през лятото.

Масло от пеларгония се използва в ароматерапията. То успокоява психиката и подобрява настроението. Способно е дори да се справи с депресията. Използва се и при лечение на изгаряния, рани, дерматити и екземи. Помага при проблеми по време на менопаузата.

Коментирайте първи статията:

Необходимо е да се регистрирате и влезете за да пишете коментари.
Можете да влезете и чрез

Tyxo.bg counter