Рецепти за еклери

Какво представляват еклерите

Еклерът е продълговат сладкиш, направен от специално тесто, пълен с крем и обикновено полят с шоколадова глазура. Тестото, от което се прави еклерът е същото като това за профитароли. Има различни видове пълнежи за еклери – шоколадов, с кафе, с ядки, плодов, а заливката обикновено е шоколадова или карамелена, но се срещат и други вариации.

Думата „еклер“ идва от френски (Éclair) и означала мълния/светкавица. Десертът е наречен така, защото често се хапва много бързо и това дава препратка към светкавицата, която проблясва бързо.

Еклерът набира популярност и вече може да се види, пълнен с модерни пълнежи, а не с традиционните. А самите еклери могат да бъдат украсени с пресни плодове и причудливи плодови глазури. Замразени еклери също могат да се намерят с пълнежи за сладолед.

История на еклера

Еклерът възниква през 19 век във Франция. Думата „éclair“ се появява през 1860-те години, описвайки сладкиша. Някои историци по храните предполагат, че еклерите са направени за първи път от Антоан Карем - известен френски готвач. Първата препратка към този десерт се появява в статия в Vanity Fair през 1861 г., а първата известна англоезична рецепта за еклери - в книгата за готвачи в Бостънската школа за готвене през 1884 г.

Как се правят еклери

Специфичното тесто (Choux) е ключов компонент на еклера. Използва се и за приготвяне на профитероли и други десерти. Този сладкиш се издига само от действието на парата - не използва мая, сода за хляб или бакпулвер. Тестото съдържа само масло, вода, брашно и яйца. Вместо повишаващ агент, се използва високо съдържание на влага, за да създаде пара по време на готвене, която да надуе сладкиша.

Тестото за еклери се приготвя чрез загряване на мляко, вода, захар, сол и масло до кипване. Тази смес се разбърква в брашно, оставя се да охлади малко, след което се добавят яйцата. След това тестото се поставя в сладкарска торбичка или шприц и се поставя върху лист за печене в дълга форма – типична за еклерите. След това тестото се пече на силен огън, за да генерира парата и тестото „да втаса“. След това температурата на фурната се понижава, за да завърши печенето и да покафенее сладкишът.

Резултатът е въздушна, почти куха черупка, която е достатъчно хрупкава отгоре, за да може безпроблемно да се залее с глазура и да се гарнира по различни начини. След охлаждане, еклерът е готов за пълнене с различни пълнежи по желание. За предпочитане се използват по-плътни пълнежи, за да не се намокри и напои тестото с течността от крема.

Интересни факти

• Еклерът е сладкиш, особено популярен във френската кухня.
• В САЩ, 22-ри юни е признат за Националния празник на шоколадовия еклер.
• Традиционно повечето еклери са сладки, макар че в съвременната кулинария са правени и пикантни варианти, но рецептата за тестото остава сравнително непроменена от създаването й.
• През 2010 г. специалистите по сладкарство MasterChef India прекарват три дни в конструирането на шоколадова еклерова пирамида с височина почти 8 метра. За това постижение те печелят световния рекорд.
• До 1850 г. еклерът се нарича „pain à la duchesse“ или „малка херцогиня“, но от къде е произлизало това наименование, не е ясно.
• В САЩ еклерът се нарича „дългия Джон“
• В Германия пък еклерите се наричат с по-интересни имена като в превод: „любовна кост“, „заешка лапа“, „кафеен прът“.

Автор: Николая Станкова