Рецепти със сирене рикота

Какво е рикота

• Рикота е традиционно италианско сирене, което се произвежда в Италия в продължение на векове.
• Рикотата е вторичен продукт. Приготвя се от суроватка на краве, овче, биволско или козе мляко, която е останала от производството на сирена маса.
• Рикотата представяла бяло сирене, с мек и леко сладък вкус.
• Рикотата е богато на редица витамини, като магнезий, желязо, калций, селен, също така в състава му влизат ценни аминокиселини.
• Рикотата може да се съхранява в хладилник до 15-20 дни.
• Рикотата намира много широко приложение в кулинарията, като служи за приготвяне на различни видове десерти, запеканки, дори лазаня, както чудесно се комбинира с различни зеленчуци.

Как се прави рикота

Процесът на приготвяне на рикота започва с приготвяне на друго сирене. Това обаче не означава, че продуктът е второкласен или отстъпва по качество на първичния продукт. Всъщност, тъй като рикотата се получава чрез коагулация на протеините в суроватка и повечето протеини вече са били отстранени по време на първоначалния процес на приготвяне на сирене, Рикотата изисква сравнително голямо количество суроватка, за да направи определено количество от продукта. Поради тази причина може да е малко скъпо в магазините.

След като суроватката е отстранена, се оставя да ферментира. Ферментацията е естествен процес и всичко, което е необходимо, е да се остави суроватката да седи на стайна температура до един ден. Чрез ферментацията се произвеждат култури, които са кисели по природа - това е, което спомага за придаване на сиренето на неговите остри, вкусови качества и също така помага за консервирането. След това полученият продукт се нагрява почти до точка на кипене и тази загрята суроватка се оставя да се охлади. Ниското pH и силната топлина спомага за образуване на извара, която се прекарва през фина кърпа, което дава деликатния и гладък продукт, който е рикотата.

Понякога обаче се извършва допълнителна обработка, както за промяна на вкуса и текстурата, така и за удължаване на срока на годност, а различните части на Италия имат различни традиционни подходи към това. Методите за консервиране включват осоляване, пушене и печене. Освен пушенето, осоляването и печенето, допълнителен метод за консервиране е ферментацията. Може да се остави да ферментира в продължение на много месеци, при условие, че се добавя сол и рикотата редовно се разбърква, за да се потисне растежа на плесен. Това води до много меко, богато и силно ароматизирано сирене.

За какво е полезно сиренето рикота

Рикотата всъщност не е сирене, но е кремообразна извара. Сиренето Рикота се произвежда от овче, краве, козе или биволско мляко, останало от производството на сирене. Тъй като казеинът се филтрира далеч от суроватката по време на процеса на приготвяне на сирене, сиренето Рикота е подходящо за хора с непоносимост към казеин. Като ниско съдържание на мазнини и високо съдържание на протеини, Рикота е сирене, подходящо за диети. Рикотата е зърнеста и кремаво бяла на външен вид, леко сладка на вкус и само с 5% масленост.

История на рикотата

Производството на рикота в Италия датира още от бронзовата епоха. През второто хилядолетие преди Христа керамичните съдове, наречени котли за мляко, започват да се появяват често и очевидно са уникални за полуострова. Те са направени за варене на мляко при високи температури и предотвратяване на завирането на млякото. Бронзовите рендета за сирене, открити в гробовете на етруския елит, доказват, че твърдите настъргани сирена са били популярни сред аристокрацията. Увеличеното производство на сирене води до голямо предлагане на сладка суроватка като страничен продукт. След това производителите на сирене започваг да използват нова рецепта, която използва смес от суроватка и мляко, за да направи традиционната рикота, както е известна днес. Древните римляни са правили рикота, но писатели, описващи селското стопанство, не споменават този процес. Те описвали производството на сирене, но не и на рикотата, като вероятна причина е, че рикотата не е била комерсиална, тъй като много краткият й срок на годност не позволява разпространение на градските пазари. Рикотата най-вероятно е била консумирана от овчарите, които са я правили. Дори и така, доказателства от картини и литература показват, че рикотата е била известна и вероятно е консумирана и от римските аристократи. Керамичните котли за мляко все още са били използвани от апенински овчари за приготвяне на рикота през 19 век сл. Хр. Днес се използват метални котли за мляко, но иначе методите на производство са се променили малко от древни времена.

Видове рикота

Прясната рикота може да бъде подложена на допълнителна обработка, за да се получат варианти, които имат много по-дълъг срок на годност. Тези методи на производство включват осоляване, печене, опушване и по-нататъшна ферментация.

• Ricotta Salata - пресовано, осолено, сушено и отлежало сирене Рикота. То е твърдо и обикновено се настъргва.
• Ricotta Infornata - получава се чрез поставяне на голяма бучка мека рикота във фурната, докато се получи кафява леко овъглена коричка. Популярно е главно в Сардиния и Сицилия.
• Ricotta Affumicata - подобна на „ricotta infornata“. Произвежда се чрез поставяне на бучка мека рикота в уред за опушване, докато се получи сива кора и придобие аромат на овъглена дървесина, обикновено на дъбова дървесина.
• Ricotta Forte - произвежда се от остатъци от всяка комбинация от рикота от краве, козe или овче мляко. Те се оставят да престоят за около година, през която сиренето се смесва на всеки два или три дни, за да се предотврати растежа на мухъл. Добавя се и сол. Крайният резултат е мека и кремаво-кафява паста, която има много остър и пикантен вкус. Продава се в стъклени буркани, като обикновено се маже върху хляб, смесва се с доматени сосове за паста или се добавя към зеленчукови ястия.

Автор: Николая Станкова