Консумацията на граха се губи в най-дълбока древност. Има доказателства, че човек е използвал този продукт още през каменния и бронзовия период. До XV век грахът е бил употребяван почти изключително в зряло състояние. Граховите зърна имат изключителни вкусови, диетични и хранителни качества и по ценност за организма заемат едно от първите места сред останалите зеленчуци.

Едно от най-ценните предимства на този зеленчук е, че хранителните му качества се запазват до много голяма степен при обработката и консервирането му. В замразения грах например се запазват до 70% от витамин С, 97% от витамин В1 и 100% от витамин В2. В стерилизираните грахови консерви количеството витамин С намалява до 20%, а на витамин В1 до 66%, спрямо количеството им в свежия грах.

Процесите на узряването на граховите зърна протичат и след прибирането на зеленчука, по време на съхраняването и транспортирането, особено когато температурата е висока, а влагата във въздуха ниска. Установено е, че при по-ниска температура (2-3 градуса С) зеленият грах може да се съхрани успешно повече от 2-3 седмици без да загуби вкусовите си качества. При стайна температура обаче само след 4-5 дни зеленчукът ще изгуби хранителната си стойност и ще бъде негоден за употреба.